Подготовка за изпита на Хоши-чан

Блестящото слъце разбуди пре-спокойно спрящото момиче, облегнало се на едно високо черешово дърво, чиято сладникава миризма силно раздразни обонянието й.
- Какво искаш? - Прозя се и отвори очи. - А, няма никой. По-важния въпрос... Какво правя тук? - Помъчи се да си спомни, но след като паметта не й отвърна със същото усилие се отказа. - Следващо - как да стигна до Академията навреме... и защо си говоря сама? - Не получи отговор на нито един от въпросите си, за това просто се изправи от земята, изтупа черно-червените си одежди и бавно тръгна по пътя. Минавайки покрай един магазин, забеляза часовник вътре - показваше 07:45. Още петнадесет минути... добре, имам време.
Когато пристигна в Академията оставаха само няколко минути до започване на урока и, въпреки че всичко това й бе много досадно, все пак побърза.
Застана пред вратата и, не знаейки колко време й бе отнело идването от входа до класната стая, почука лекичко и влезе.
- Добро утро, Ирука-сенсей - поздрави с усмивка Хошико.

Той и се усмихна и и каза да седне на мястото си. Обясни им още малко неща за трите основни техинки. Каза им, че се изисква голяма концентрация, за да се овладеят.

Когато дойде денят на изпита всички тръпнеха в очакване да станат генини. Но не беше толкова лесно, колкото си мислеха. Настаниха се в стаята и зачакаха реда си. Хошико беше от последните.

Бе последна... пак. Най-последна. След като целия клас се изреди и почти всеки от който си взе изпита успешно, дойде нейн ред. И въпреки, че знаеше отговора, попита:
- Какво да правя, Сенсей?

Учителя и каза да направи Каварими.

Бързо си представи правилния вариант на техниката. След като каза издаде тихо някакъв звук, подобен на кашляне и привлече вниманието на Ирука към себе си затвори очи.
Представи си стола, в който бе решила да се превърне, толкова силно, че всеки път като затвореше очи сигурно щеше да го вижда. След като изясни образа, Хошико си представи бавно, точно и ясно как столът се превръща в нея - абсолютно копие. Повтори няколко пъти тези стъпки, като всеки път ги забързваше, докато не стана... ами, достатъчно бърза.
Концентрира чакрата си, като от ума й не излизаше миниатюрния вариант за изпълнение.
Изведнъж отвори очи и изстреля високо и ясно:
- Каварими но джутсу!
Направи знаците и едновременно с това, за милионен път се завъртя начинът на заменящата техника.
Веднага затвори очи, защото не искаше да вижда провалът си...

Хошико успя. Направи перфектна замяна със стол. Следващата техника, която трябва да направи е ''Сенчест клонинг''.

Успя. Супер - замени се със стол. Но пак бе щастлива. Все тая.
СЕГА идваше истинския проблем - клонирането. Е, да, бе успявала да направи един-два буншина, но не знаеше дали и този път ще има този късмет. Все пак реши да пробва.
Затвори очи. Концентрацията й трябваше да е перфектна този път. Преди всичко, трябваше да разпредели чакрата си равномерно. Докато правеше това, започна да си представя раздвояването. Всяка нейна клетка, атом и молекула се умножаваха докато не се получи точно копие на нея. И ето, че вече 1/3 бе готова - чакрата й бе разпределена равномерно и сега само трябваше да я поддържа така. Преговори наум процеса на клониране.
Трябваше й двойна мощ. За двойна работа. В двоен клонинг. Не знаеше дали ще успее, просто се надяваше да изкара поне един.
Рязко отваряне на очи. Вол, змия, тигър!! Висок глас се разнесе над почти празната стая, в която ученици - двама или трима - бяха останали само за да гледат успеха/провала на останалите.
- Каге-Буншин но Джутсу!
Хайде, поне един!...

Клонингът който направи Хошико не е от най-споучливите. Имаше три очи, нямаше нос и зъби. (BTW защо не пишеш в чата? .-.)
Малкото ученици избухнаха в смях както и Ирука.

Дори самата тя се разхили. След като премахна клонинга, направи още един опит - същите стъпки, само се надяваше да не бе същият резултат.
- Каге-Буншин но Джусту!